Читать онлайн «Духless»

Сергей Минаев

Духless

Посвещавам на Юлия Лашчинина

Благодаря на моите приятели, без чието участие тази книга нямаше да види бял свят — Игор Бухаров, Константин Риков, Виталий Нотов

Кои от ценностите, в които вашите дядовци свято са вярвали, сега могат да се възприемат сериозно? Патриотизмът, религията, империята, семейството, светостта на брака, благоприличната солидарност, продължаването на рода, възпитанието, честта, дисциплината — сега всеки моментално може да постави всичко това под съмнение. Но докъде можеш да стигнеш, отхвърляйки тези неприложими неща?…

Джордж Оруел

Започнахме да живеем по-добре, другари! Започнахме да живеем по-добре!

Йосиф Висарионович Сталин Look at all that shines Baby’s down on the world and she know it If your spirit’s running Why don’t me make it rain like we used to We run We hide We wait and we want The good life Aw sure You’re right This ain’t the good life Ah, Elegantly wasted Ah, Elegantly wasted Look at all the crimes Baby’s down on the world cause she owns it Making up her life Nothing more, nothing less makes it Voodoo We run We hide We wait and we want The good life The good life Aw sure You’re right This ain’t, the good life Ah, Elegantly wasted Ah, Elegantly wasted We look at all that shines Baby’s down on the world and she knows it If your spirit’s fine Why don’t we make it rain like we used to We run We hide We want The good life Aw sure You’re right This ain’t, the good life Ah, Elegantly wasted (you could be right, you could be certain, you could be right) Ah, Elegantly wasted Ah, Elegantly wasted (you could be right, you could be certain, you could be right) Ah, Elegantly wasted (feels like, feels like) Elegantly wasted — you could be right Ah, Elegantly wasted — you could be certain Ah, Elegantly wasted — you could right Feels right, feels right INXS. „Elegantly wasted“

Ресторантът

Ladies with an attitude Fellows that were in the mood Don’t just stand there let’s get to it Strike a pose there’s nothing to it Vogue Vogue Madonna. „Vogue“

Всичко започна тук, в Москва. Стоях си с моя познат Тимур — един от онези приятели, които всички по навик наричат приятели, макар че те, разбира се, не са ти никакви приятели, а просто хора, на които се обаждаш, когато вечер нямаш какво да правиш и искаш да ти направят компания на чашка, за да профукаш поредните две стотачки в някоя кръчма.

Двамата седяхме във „Vogue Cafe“, където (както е известно сред московските баровци) имаше лоша кухня, проблеми с паркирането, нагъл персонал и непрекъсната блъсканица на бара.

Въпреки всички гадости, казани за този ресторант, той продължаваше да е едно от най-популярните московски заведения. Очевидно заради това, че когато стояха тук, баровците изпитваха някакъв особен, сходен на мазохизма кеф, щом търпяха всички тези ужасии, които безусловно можеха да се сравнят само с условията в нацистки концлагер. В моментите, когато поредният московски баровец на име Мигел или Дан, жестикулирайки отчаяно, ти разказваше поредната история за това колко „просташки са се държали“ с него във „Vogue“, а на всичкото отгоре, след като той дръзнал да сложи сервитьора на мястото му, нарочно се опитали „да го отровят с някакво менте“ и в същото време сравняваше този ресторант с „онзи… абе, нали се сещаш… концлагера… как беше… май че Моратау“, разбираш, че първо, този малоумник, който в училище не е успял да запомни Дахау, не е никакъв Мигел или Дан, а Миша или Денис и че също така е измислил тази история или я е щипнал от страниците на някое скапано списание, както и идиотското си име, което повече прилича на прякор. А освен това разбираш (и в този момент се изпълваш с благоговение чак до петите, както се е изпълвал с благоговение туземецът при вида на корабите на испанските конквистадори, пристигнали да му гепят златото) — та разбираш колко велик е всъщност ресторантьорът Аркадий Новиков, построил империя от заведения за такива хора.