Читать онлайн «Черната къща»

Авторски права

Peter May

THE BLACKHOUSE

First published under the title “L’île des chasseurs d’oiseaux”

© Éditions du Rouergue, 2009

Published by arrangement with Literary Agency “Agence de l’Est”

© Деян Кючуков, превод

© Росен Дуков, художник на корицата

ИК „Колибри“, 2017

ISBN 978-619-02-0138-0

За автора

Питър Мей (р. 1951 г. ) е шотландски писател и сценарист. Книгите му се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света. Трилогията за остров Луис му носи редица награди за литература в Европа и Америка.

„Черната къща“ – първата част от поредицата, – която излиза най-напред във Франция, е определена от вестник „Юманите“ като „шедьовър“. Тя му спечелва няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013-та.

Анотация

Остров Луис е най-отдалеченият и красив остров в Шотландия, където над тежкото ежедневие надделява единствено страхът на хората от Бог. Но под лустрото на християнските ценности се крият езически привички, преплетени с жажда за кръв и отмъщение.

Брутално убийство на острова довежда тук детектив Фин Маклауд, който разследва друг случай със същия почерк в Единбург. Сам израснал на това забулено в мъгли място, Фин бързо се връща обратно в миналото си.

За него то е наситено със спомена за ужасна трагедия. Мъжете на острова ревностно пазят древна традиция - ежегодния лов на птицата гуга. Той неизбежно поставя на тежки изпитания духа и тялото на участниците. Докъде ще отведе съдбите им този път?

„Черната къща“ е майсторски заплетен психологически трилър, в чийто криминален сюжет изпъква тъмната страна на душата и фактът, че от миналото си не можеш да избягаш.

Черната къща

В таз земя изгубих всичко, що бях.

Сега го виждам ясно кат на длан:

щастливи пътища, по които бродих

и на които не мога вече да се върна.

А. Е. Хаусман, „Хълмове, запомнени с тъга“

Tri rudan a thig gun iarraidh: an t-eagal, an t-eudach’s an gaol.

(Три неща идват без покана: страхът, любовта и ревността. )

Келтска пословица

На Стивън, когото избродих онези щастливи пътища.

Пролог

Те са просто хлапета. Шестнайсетгодишни. Набрали смелост от алкохола и пришпорвани от наближаващия Сабат1, те се прегръщат в тъмното в търсене на любов, за да намерят единствено смърт.

За разлика от обикновено ветрецът е съвсем слаб. И топъл като дихание върху кожата, като съблазнителна милувка. Леката омара в августовското небе скрива звездите, но луната е почти пълна и хвърля бледа безкръвна светлина върху твърдия гладък пясък, останал след отлива. Морето се плиска нежно на брега, фосфоресциращата му пяна пръска среб­ристи мехурчета върху златото. Младата двойка бърза надолу по асфалтирания път откъм селото, кръвта блъска в слепоочията им подобно на пулса на вълните. Вляво от тях надигащата се и спадаща вода в малкото пристанище разчупва лунната пътека и те чуват скрибуцането на въжетата и тихото потропване на дърво в дърво, докато вързаните лодки се побутват дружески в тъмнината, боричкайки се за място.