Читать онлайн «Разбитото око»

Автор Брент Уикс

Annotation

Пробуждат се стари богове, отцепват се сатрапии; Хромарият се бори с изтичащото време, за да намери единствения, който може да сложи край на гражданската война, преди да е погълнала света. Но Гавин Гайл е пленен от отдавнашен враг и е окован на весло в пиратска галера. По-лошото е, че той не само е загубил силата си на Призма, а изобщо не може да използва магия.

Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.

Сюжетът прилича на шахматна партия между гениални гросмайстори, но Уийкс обогатява логиката с хумор. Неговите герои са обаятелни дори пред заплахата да бъдат пометени от шахматната дъска. Пъблишърс Уикли

Брент Уийкс

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

Първи епилог

Втори епилог

Благодарности

Информация за текста

notes

1

Брент Уийкс

Разбитото око

книга трета от поредицата "Светлоносеца"

На Кристи, която непрекъснато се усъвършенства и подтиква и мен да правя същото, и на Мама, която се зае със седемгодишно хлапе, мразещо четенето, и разпали у него любов за цял живот.

Човек, който е доволен от самотата, е или звяр, ти бог.

Аристотел

1.

Двамата черногвардейци доближиха покоите на Бялата. По-младият пукаше ритмично и нервно пръстите на дясната си ръка. Спряха пред вратата и се подвоумиха. Пук, пук, пук. Пук, пук, пук.

Джил Грейлинг, по-големият, погледна брат си, като се опита да подражава на погледа на техния командир, който биеше като чук. На Гавин му беше неприятно Джил да се държи така, но пукането на кокалчета спря.

— Нищо не постигаме с чакане — каза Джил. — Направи нещо полезно с този твой юмрук.

Още беше ранно утро. Бялата обикновено не би излязла от покоите си поне през следващите два часа. Здравето ѝ се влошаваше и черногвардейците правеха всичко по силите си да облекчат последните месеци на старицата.

— Защо все аз… — започна Гавин.

Деветнайсетгодишният Джил беше с две години по-голям от него, но бяха равни по звание, а и ги бяха повишили едновременно до пълноправни черногвардейци.

— Ако тя го пропусне, защото си решил да спориш с мен… — Джил не довърши заплахата. — Юмрук!

Това вече беше заповед.

Гавин Грейлинг се намръщи, но потропа на вратата. Изчака обичайните пет секунди и отвори. Братята влязоха.

Бялата не беше в леглото си. Двете със стайната ѝ робиня се молеха проснати на пода въпреки възрастта си, с лица към изгряващото слънце, което виждаха през отворените врати на балкона. Студен вятър обвяваше двете старици.

— Върховна владетелко — каза Джил, — моля за извинение. Трябва да видите нещо.