Читать онлайн «Паднали ангели»

Ако този, когото желаеш, никога не може да бъде твой... Какво се случва?

Привлекателна слгес от изкушение, невъзможна любов и свръхестествени явления, на която никоя тийнейджърпа не може да устои.

Ани Хийтън

Има нещо до болка познато п Даниел Григори.

Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...

А дистанцираното му студено държание?

То е начин да я защити.

Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.

А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.

Онасна, страховита, завладяваща история...

ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.

Ангели

. «tense АОРЪН КЕЙТ

тл\'-=т CïtV hwitïTvtг

АОРЪН КЕЙТ

ПАДНАЛИ

АНГЕЛИ

В начзяото

г. •    «. . •»*<    ч.    -т.    г|    -?    -т~г—    -п    •    -г    ,1    пп'г гг г^-» пт*г гт . ■ г    ь - "-гм-т I и ~ и - 1иГ'|Чп"имттт т»1ГП г«г>г*ч~м1 тпщ гла-, ч и цщтщ. ттт^р

Хелстън, Лиши, сетемШ 1854 г.

Около полунощ, очите й най-сетне се оформиха.

Погледът им бе като на котка, наполовина решителен и наполовина колеблив - изпълнен с вещание за беда. Да, очите бяха точно както трябва. Издигащи се да финото й, изящно чело, на сантиметри от тъмния водопад на косите й.

Отдалечи листа на една ръка разстояние, за да прецени как напредва. Беше трудно да работи, без тя да е пред него, но пък и никога не можеше да скицира в нейно присъствие. Откакто беше пристигнал от Лондон - не, откакто я беше видял за пръв път - трябваше да внимава винаги да я държи на разстояние.

Сега тя всеки ден търсеше близост с него и всеки ден беше по-труден от предишния. Именно затова заминаваше на сутринта - за Индия, за двете Америки - нито знаеше, нито го беше грижа закъде. Където и да се озовеше накрая, щеше да е по-лесно, отколкото да бъде тук.

Наведе се отново над рисунката, като въздъхна, докато при-глаждаше с палец леко размазаната й нарисувана с въглен нацу-пено присвита пълна долна устна. Този безжизнен лист, жесток натрапник, беше единственият начин да я вземе със себе си.

После, когато изправи гръб в коженото библиотечно кресло, го почувства - лекият топъл допир по тила си.

Почувства нея.

Дори само близостта й събуди у него най-странното усещане, като онази топлина, полъхваща, когато някой пън се разпадне на пепел в огъня. Без да се обръща, разбра: Тя беше там. Покри изображението й върху подвързаните листове в скута си, но не можеше да я избегне.

Погледът му падна върху канапето с тапицерия в цвят на слонова кост в отсрещния край на гостната, където само няколко часа по-рано тя се беше появила неочаквано, по-късно от останалите в групата си в розова копринена рокля, за да аплодира най-голямата дъщеря на техния домакин след едно чудесно изпълнение на клавесина. Хвърли поглед през стаята, през прозореца към верандата, където предишния ден тя се беше промъкнала до него, с диви бели божури в ръка. Тя все още смяташе, че привличането, което изпитва към него, е невинно, че честите им срещи насаме на остъклената веранда бяха просто... щастливи съвпадения. Каква наивност! Никога нямаше й каже нещо в обратния смисъл - беше длъжен да носи бремето на тази тайна.