Читать онлайн «Короната»

Кийра Кас

Короната

(книга пета от "Изборът")

На Гайдън и Зузу, най-прекрасните малки герои,

които съм създавала някога.

Първа глава

– Съжалявам – казах, подготвяйки се за неизбежната бур­на реакция. Още в началото на Избора ми си представях такъв завършек: как десетки от ухажорите ми напускат наведнъж, много от тях недоволни заради преждевременния край на славата им. Но след изминалите две седмици, след като научих колко мили, интелигентни и великодушни са повечето от тях, мисълта за масовата елиминация започна да ме смущава безкрайно.

Те бяха постъпвали справедливо с мен, а сега аз трябваше да им отвърна с несправедливост.

– Съзнавам, че е неочаквано, но лабилното състояние на майка ми принуди краля да ми възложи повече отговорности, а единственият начин да се справя с тях е да намаля ангажиментите си спрямо надпреварата.

– Как се чувства кралицата? – попита Айвън, преглъщайки тежко.

Въздъхнах.

– Изглежда... изглежда доста зле.

Татко се двоумеше дали да ме пусне при нея, но накрая успях да го склоня. Веднага щом я видях да спи до монитора, отчитащ сърдечния ù ритъм, разбрах колебанието му. Току-що бе излязла от операция; докторите бяха взели вена от крака ù, за да заменят онази в гърдите ù, която бе претоварила до смърт.

Един от хирурзите каза, че я били изпуснали за момент, но успели да я върнат към живота. Седях до нея, хванала ръката ù. Колкото и глупаво да звучеше, нарочно се бях прегърбила с надеждата да се събуди и да поправи стойката ми. Не подейства.

– Поне е жива. А баща ми... той...

Раул сложи утешително ръка върху рамото ми.

– Няма нищо, Ваше Височество. Всички разбираме.

Плъзнах очи из стаята и задържах погледа си върху всеки от кандидатите за миг, запечатвайки лицата им в паметта си.

– Между другото, всички ме ужасявахте – признах си аз. Из стаята се разнесе сдържан смях.  – Безкрайно много ви благодаря, че положихте усилия и се държахте толкова благородно с мен.

На вратата се показа един страж и се покашля дискретно, за да обяви присъствието си.

– Простете, милейди. Наближава време за бюлетина. Екипът иска да провери... ъ – той изпълни смутен жест с ръцете си – ... косата ви и други такива.

Кимнах.

– Благодаря. Идвам след секунда.

Когато стражът си тръгна, върнах вниманието си към момчетата.

– Дано не ми се сърдите, че се сбогувам с всички ви едновременно. Желая ви множество успехи занапред.

Изпратиха ме с хорово довиждане. След като напуснах Мъжкия салон, си поех дълбока глътва въздух и се настроих за предстоящото. Ти си Идлин Шрийв и никой – буквално никой – не е по-могъщ от теб.

В двореца цареше злокобна тишина без мама и придворните ù дами, без смеха на Арън по коридорите. Нищо не подчертава нечие присъствие повече от загубата му.

Вдигнах рамене и се отправих към студиото.

– Ваше Височество – поздравиха ме няколко души, като влязох през вратата. Всички ми се покланяха и се отместваха от мен, избягвайки погледа ми. Не знам дали беше от състрадание, или защото вече бяха осведомени.

– Ох – пророних, като се зърнах в огледалото.  – Кожата ми е малко лъскава. Би ли... ?