Читать онлайн «Нощна звезда»

Алисън Ноел

Нощна звезда

(книга пета от Безсмъртните)

На Бил Контарди —

Най-добрият. Агент.

За вечни. Времена!

„Когато е най-тъмно, хората съзират звездите. “

Ралф Уолдо Емерсън

Благодарности

Още веднъж огромни, искрени и енергични благодарности към екипа на издателство „Сейнт Мартин“: Матю Шиър, Роуз Хилиърд, Ан Мари Толберг, Бритни Клайнфелтер, Кати Хершбергер, Анджела Годард и всички останали, които допринесоха толкова много за създаването на тази книга!

Също така благодаря на хората от „Брант & Хокман“. Гейл Хокман, Бил Контарди, Мериън Мерола — изключително големи благодарности за всичко, което правите за мен!

Към издателите ми в чужбина — благодаря на всички ви за усилията, които полагате „Безсмъртните“ да се превърне в една наистина безсмъртна поредица!

Безкрайно съм признателна за любовта и подкрепата, които ми оказват семейството и приятелите (знаете кои сте!). Ще спомена специално само Джим и Стейша — ежемесечната вечеря у вас ми осигуряваше най-приятното разнообразие и най-добрата почивка от тежката работа!

И както винаги, благодаря на Санди, защото наистина не бих могла да се справя без него!

Но най-много искам да се обърна към читателите си: Благодаря ви! ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРИТЕ!

Първа глава

— Никога няма да ме победиш, Евър! Никога няма да спечелиш. Невъзможно е. Не си в състояние да го направиш. Защо си губиш времето?

Присвивам очи и се вглеждам в лицето й — светлата кожа, дребните фини черти, тъмната гъста коса, която го закрива като облак. Изпълненият с омраза поглед на очите й, от които сякаш си е отишла светлината. Стисвам силно зъби и с нисък, премерен глас заявявам:

— Не бъди толкова сигурна. Може да се надцениш, и то сериозно. Всъщност ти направо се надценяваш. Убедена съм в това.

Тя се изсмива — подигравателно, високо и уверено. Звукът прокънтява и започва да отскача от белите стени и дървения под на просторната празна стая. Целта, разбира се, е да ме уплаши.

Само че няма да се получи.

Подобно нещо не може и няма да се получи.

Прекалено съсредоточена съм, за да се случи.

Концентрирала съм цялата си енергия в една точка и светът около мен изчезва напълно. Останали сме само аз, готовият ми за удар юмрук и слънчевата чакра на Хевън. Третата чакра, позната още като чакрата на слънчевия сплит — домът на гнева, страха, омразата и склонността да отдаваш прекалено голямо значение на властта, признанието и отмъщението.

Погледът ми е прикован в целта: сякаш наблюдавам черната точка на мишена, която се намира в средата на гърдите й.

Наясно съм, че с един-единствен бърз и точен удар ще я превърна в тъжен спомен. Предупреждение за онова, което се случва, когато злоупотребяваш със силата си. Тя изчезва. Мигновено. След нея няма да остане нищо, освен високи черни ботуши и купчинка прах. Само те ще напомнят, че я е имало и е била тук.

Не исках да се стига дотук. Опитах се да се разбера с нея, да й обясня, да я накарам да дойде на себе си, заедно да намерим начин да решим проблема…

В крайна сметка не отстъпи.