Читать онлайн «Страна на сенките»

Алисън Ноел

Страна на сенките

(книга трета от Безсмъртните)

В памет на Блейк Снайдър, 1957-2009:

Вдъхновяващ учител, чиито щедрост,

ентусиазъм и искрено желание да помага на

хората остават ненадминати. Нека духът му

продължава да живее в книгите и учението му.

„Съдбата не е нищо друго, освен делата ни,

извършени в предишните ни съществувания“

— Ралф Уолдо Емерсън

Първа глава

— Всичко е енергия.

Тъмните очи на Деймън се взират напрегнато в моите. Настояват да слушам — и този път наистина да чуя и да разбера.

— Всичко около нас… — Ръцете му сякаш прегръщат хоризонта, проследяват очертанията му, които скоро ще изчезнат в настъпващия мрак.  — Всичко в тази наша уж плътна и твърда вселена изобщо не е такова. Енергия е. Чиста, вибрираща енергия, която преминава от едно състояние в друго. И макар нашите възприятия да се опитват да ни убедят, че предметите край нас са твърди, течни или газообразни, на квантово ниво всички те са просто частици в частиците. Просто енергия.

Стискам устни и кимам, но гласът в главата ми надвива неговия: Кажи му! Кажи му веднага! Спри да стърчиш безмълвно и да отлагаш — просто приключвай с това! Побързай, преди да е започнал да говори отново!

Но не го правя. Не казвам нито думичка. Просто го изчаквам да продължи. Така мога да отложа още малко думите, които не искам да произнеса.

— Вдигни си ръката.

Кимва ми окуражително и протяга собствената си длан към моята. Внимателно и бавно повдигам ръка, решена да избягна всякакъв физически контакт. Той продължава:

— А сега ми кажи — какво виждаш?

Намръщвам се, защото целта на думите му остава неясна.

— Ами — бледа кожа, дълги пръсти, няколко лунички… и нокти, които силно се нуждаят от вниманието на маникюристка…

— Точно така.  — Той се усмихва, като че ли току-що съм преминала най-лесния тест на света.  — Ако можеше обаче наистина да видиш същността й, нямаше да отговориш по този начин. Защото щеше да си видяла вихрушка от молекули, в която се гонят протони, неутрони и кварки. А ако прозреш в тези миниатюрни кварки чак до последната им невидима с просто око частица, ще съзреш именно чиста пулсираща енергия. Тя се движи толкова бавно, че изглежда твърда и плътна. Същевременно скоростта й е достатъчна, за да се различи какво представлява в действителност.

Присвивам очи. Не съм сигурна дали вярвам в казаното от него, независимо че е изучавал тези неща стотици години.

— Наистина, Евър. Нищо не е самостоятелно.  — Той се навежда към мен, завладян напълно от темата.  — Всичко е едно цяло. Нещата, които изглеждат твърди — като теб и мен, като пясъка, на който сме седнали, всъщност са само форми, съставени от енергия. Тя просто трепти достатъчно бавно, за да изглеждат плътни. А у други, като призраците и духовете, вибрира толкова бързо, че за повечето хора е невъзможно да ги съзрат.

— Аз обаче виждам Райли — нетърпеливо му припомням времето, което прекарах със сестра си, след като тя се бе превърнала в призрак, — или поне я виждах, де — преди да прекоси границата и да продължи нататък.