Читать онлайн «Нищо общо»

Автор Дженнифер Уайнер

Annotation

Животът на Роуз Фелър е отчайващо скучен.

Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…

Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.

Дженифър Уайнър

Първа част

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

Втора част

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

Трета част

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

Благодарности

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

Дженифър Уайнър

Нищо общо

Първа част

На нейно място

1

— Ох, коте! — простена мъжът… Тед, Тад или както там му беше името. Впи устни във врата й и от силния натиск лицето й се залепи за стената на тоалетната.

Смешно наистина, помисли си Маги, усетила, че той повдига полата й. След поне пет водки с тоник, които погълна през последния час и половина, й беше малко трудно да прецени кое точно е смешно и кое не. Едва ли можеше да произнесе нещо членоразделно.

— Колко си топла! — възкликна Тед или Тад, стигнал до фината материя на прашките, които Маги си беше купила специално за случая.

„Искам червени прашки“ — беше казала тя в магазина.

„Огнен пламък ли да бъде?“ — поинтересува се продавачката във „Виктория сикрет“.

„Все едно — отвърна Маги.  — Малък размер — добави тя.  — Най-малкият“. Изгледа пренебрежително момичето отсреща, за да даде да се разбере, че може и да не прави разлика между огнения пламък и обикновеното червено, но нея, Маги Фелър, това малко я интересува. Не бе завършила колеж, нямаше и кой знае каква работа… Всъщност миналия четвъртък остана без никаква. Кариерата й на екрана (показаха сребристата кожа на лявото й бедро в предпоследния видеоклип на Уил Смит) като че ли бе приключила за не повече от три секунди. Животът й бе низ от препъвания, докато някои хора, по-специално сестра й Роуз, бръмчаха неуморно из колежите на Айви Лийг1, след което постъпваха в правните факултети на различни университети, а оттам — направо в адвокатските фирми и луксозните апартаменти на Ритенхаус Скуеър, сякаш избрани да се носят леко в морето на живота. Но каквото и да говорим, и тя не бе за пренебрегване — притежаваше нещо рядко и ценно, с което малцина могат да се похвалят и за което много жени само си мечтаят — перфектно тяло. Четиридесет и осем килограма, равномерно разпределени върху ръст от сто шестдесет и шест сантиметра, обгърнати с добре поддържана кожа с гладък бронзов загар, почистена, обезкосмена, подходящо хидратирана, дезодорирана и парфюмирана.