Annotation
Тя няма представа за същността на любовта. И няма време за съпротива. Жадните устни на непознатия се впиват в нейните, а ръцете разкъсват корсажа й. Леони се парализира от страх… Една безумна нощ обърква изцяло живота на Леони, единствената потомка на обедняващ знатен род. Отишла да открадне полици, подписани от пияния й дядо, тя неочаквано попада в стаята на непознат мъж, който я взема за проститутката, която очаква, и я изнасилва. Години ще бъдат нужни на Леони, за да намери себе си…
Шърли Бъзби
ПЪРВА ЧАСТ
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
ВТОРА ЧАСТ
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
ТРЕТА ЧАСТ
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
Двадесет и първа глава
Двадесет и втора глава
Двадесет и трета глава
Двадесет и четвърта глава
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Двадесет и пета глава
Двадесет и шеста глава
Двадесет и седма глава
Двадесет и осма глава
Двадесет и девета глава
Тридесета глава
Тридесет и първа глава
Тридесет и втора глава
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
Шърли Бъзби
Сърце за продан
ПЪРВА ЧАСТ
ИЗМАМНИЦИТЕ
Песента утешава само за ден,
виното е само заблуда,
любовта е само целувка, която се стопява,
времето е амбулантен търговец,
продаващ пепел.
Първа глава
Къщата приличаше на приятна възрастна дама — познала превратностите на съдбата, но все така очарователна. Бе разположена на големия завой на Мисисипи, южно от Ню Орлиънс, и изяществото й не бе изчезнало с годините.
Някога за нея се полагаха ревностни грижи. Но след смъртта на единствения си син Дамиен господин Клод Сент-Андре напълно изгуби интерес към плантацията и изостави замъка на произвола на времето.
Дори в апогея на своето великолепие къщата не бе величествена, но притежаваше все същото кокетно очарование, което, въпреки плачевния й външен вид, веднага привличаше вниманието. Сградата бе построена от тухли, покрити с цимент, през хиляда седемстотин и шестдесета година, още докато Луизиана бе френска колония. Състоеше се от килер, складове и хамбар, докато горният етаж с широките си тераси, които се подпираха на дървени колони, служеше за всекидневна на семейството.
Красиво външно стълбище във форма на конска подкова водеше към втория етаж.
На заден план, под терасите, се намираше входът за каретите. Двойните стъклени врати бяха подсилени с капаци от кипарис, които представляваха допълнителна предпазна мярка през късата зима или срещу евентуални урагани.Запуснатостта бе сложила отпечатъка си навсякъде. Боята се лющеше от стените. Липсваха капаци на прозорците. Повечето стъпала бяха продънени. В дървения парапет, който обезопасяваше терасите, зееха широки пукнатини. Но младата Леони Сент-Андре — наследницата на цялата тази протрита елегантност — не даваше пет нари. Тя обичаше къщата с всичките й недостатъци. Там бе родена, там бе и отраснала. Замъкът Сент-Андре бе нейният дом и тя дори не си представяше, че може да живее другаде.