Читать онлайн «Среднощни тайни»
Автор Дженел Тейлор
Annotation
Среднощни тайни е роман за изпълнения с приключения път на красивата и упорита Вирджиния Марстън. Решена да разкрие тайните, които хвърлят сянка върху живота й досега, тя се озовава на път с един керван през прерията, където среща загадъчния и пленителен Стив Кар. Среща любовта. Но пътят й трябва да премине през заговори, съдбовни разкрития и убийства. За да завърши без мъчителни въпроси и тайни за Джини и Стив. За да им остави само една — тайната на любовта.
Джанел Тейлър
ПРОЛОГ
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
info
Джанел Тейлър
Среднощни тайни
ПРОЛОГ
13 март, 1867 Савана, Джорджия
— Няма да умреш, Джоана Чапман, защото аз не ще ти позволя.
— Нали чу какво каза докторът, Джини, твърде късно е.
— Няма да позволя да е късно, ще намеря начин да те спася. Ще извикам някой друг доктор да те лекува. Той ще ти помогне, ще видиш.
— Трябва да гледаме истината в очите, Джини. Аз скоро ще умра. Не ми остава много време. Ще трябва да ме изслушаш и да сториш както ти кажа.
— Няма да умреш. И не бива да говориш. Имаш нужда от почивка, за да се възстановиш. Вчерашният ден бе изтощителен за теб, преместването от кораба и лекарският преглед. Нищо ти няма на сърцето — та ти си едва на осемнайсет. Сигурно докторът греши.
— Каза, че имам инфекция, разпространена по цялото тяло. Затова горя от тази треска, трудно ми е да дишам и едва се движа.
Джини си спомни мрачните думи, с които докторът бе описал състоянието на Джоана.
— Той обаче греши, като казва, че нищо не може да се направи за теб. Трябва да има някакво лекарство, което да ти помогне.
Джоана пое хрипливо въздух и поклати сплъстените си къдрици.
— Той каза, че няма. А също и корабният доктор. Нищо вече не е в състояние да ми помогне. Болна съм от седмици и непрестанно се влошавам. Вече приех съдбата си, Джини, и ти трябва да последваш примера ми.
— Лъгала ли съм те някога през шестте години, откакто се познаваме, Джоана Чапман? — Момичето поклати глава и Джини продължи: — Няма да умреш. Ще повикам баща ти — той знае какво трябва да се направи.
— Не можеш. Не искам да ме вижда как свършвам по този ужасен начин.
Разплакана и уплашена, Джини заговори:
— Толкова дълъг път изминахме, Джоана, от Англия до Америка. Не можем да спрем сега — не бива. Веднага щом се съвземеш, ще продължим за Тексас.
— Загърбваш реалността, Джини, а това не е типично за теб. Няма да се оправя — никога вече. Остава ми още съвсем малко.
Вирджиния Ан Марстън погледна бледата млада жена, която през всичките тези години й беше най-добра приятелка, повече от сестра. Не можеше да повярва на трагедията, не искаше да повярва. И въпреки това нито тя, нито медицината можеха да сторят нещо, за да се спаси Джоана. Нуждаеха се от чудо и се молеха за него, но милата й приятелка се влошаваше с всеки изминат час.
