Читать онлайн «27»
Автор Уильям Дил
Annotation
Светът е настръхнал от приближаването на Втората световна война. Една жена е убита от палачите на Хитлер. Убийството завинаги променя живота на мъжа, който я е обичал. Френсиз Скот Киган се превръща от известен американски милионер в ревностен антинацист. Но задачата, пред която е изправен, изглежда прекалено тежка за него. Оказва се, че е въвлечен в една смъртоносна игра на котка и мишка с може би най-добрия агент на Третия Райх — човек, готов на всичко, за да изпълни секретната си мисия в САЩ, кодирана с числото 27…
Най-добрата книга от ДЕНЯТ НА ЧАКАЛА насам.
Уилям Дийл
ПЪРВА КНИГА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
ВТОРА КНИГА
18.
19.
20.
21.
22.
ТРЕТА КНИГА
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
ЧЕТВЪРТА КНИГА
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
48.
49.
50.
51.
52.
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
Уилям Дийл
27
На четиримата души,
които обичат този остров толкова много,
колкото и аз:
Покойният велик Боби Бърд,
моята дъщеря Темпъл,
Марк Воон,
и завинаги, на Вирджиния.
„Миналото е пролог към настоящето. “
ПЪРВА КНИГА
„Съдбата води желаещите и влачи нежелаещите. “
1.
Приличаше на ужасно привидение — фантастичен урод, смесица между човешко и полуживотинско. Това оскърбление на човешкия род, покрито с белези, задъхано и с див поглед, бе сякаш потвърждение, че не всички неща в природата са идеални и че дори Господ в безграничната си свобода може да допусне чудовищен гаф.
Лицето му бе оплетено в мрежа от червени изпъкнали белези; лявото му око бе вечно полузатворено. Носът — смачкана буца с плоски ноздри, изпъкваше върху мъртвешки бледото лице като свинска зурла. Дебелите устни разкриваха изкривени, изпочупени зъби, които стърчаха така, сякаш след пророчески размисъл са били напъхани във венците наслуки. Косата — светла сплъстена грива, падаше от двете страни на лицето, сякаш за да подчертае неговите аномалии.
Тялото също не бе избегнало разрухата. Той бе нисък — едва метър и петдесет. Извити от прегърбения гръбнак, раменете притискаха врата и стояха постоянно повдигнати; единият му крак бе обърнат навътре и изкривен така, че той вървеше на една страна със странно накуцване.
Всяка пора и сухожилие на това измъчено създание бяха пропити с горест и омраза.
Здравото му око намекваше за разгневената душа, затворена в тази саката клетка от кожа и кости — страшна, сива, искряща орбита, неспособна да скрие безспирната ненавист към човешките същества, които в редките случаи, когато го бяха виждали, така се отвращаваха от ужасните му деформации, че в ужас извръщаха очи.
Само ръцете му се бяха спасили от проклятието на гените, които го бяха моделирали в човешка развалина. Бяха мускулести и силни, а пръстите дълги, изразителни и дори деликатни. И тъй като тяхната красота сякаш му напомняше какъв би могъл да бъде, той ги държеше пъхнати под мишниците, което правеше странната му походка още по-страшна.
Същински хищник, той се появяваше само след здрач да тършува за храна и да открадне малкото пари, които му бяха необходими.
И да убива.
Загърнат в дълго тъмнозелено палто, чиято качулка прикриваше лицето му, той се прокрадваше в сенките, отбягвайки полицията и кафявите униформи, и търсеше жертви. Яростта му бе толкова голяма, че той дебнеше само най-красивите и невинни на вид жени и когато ги намираше, ги убиваше и обезобразяваше телата им с касапски нож, сякаш отмъщаваше на съдбата за това, което бе направила с него.
