Читать онлайн «Златното магаре»

Апулей

Златното магаре

Богдан Богданов

Превръщенията на Луций и романът

В жанра на т. нар. сатирично-битов роман римската литература ни е завещала две големя произведения — „Сатирикон“ на Петроний и „Златното магаре“ на Апулей. Те принадлежат на два последователни века — първи и втори от н. е. Ако оставим настрана наложената от жанра прилика в свързването на разни повествования, обединени от сюжетна канава — пародийните приключения на гонен от божество герой, във всичко друго двата романа дълбоко се отличават. Дори и по съдба — „Сатирикон“ е достигнал до нас в малък откъс, „Златното магаре“ се е опазил почти без пропуски. „Сатирикон“ е изцяло сатирично-пародийна книга, чийто на моменти сериозен поглед към социалния свят на човека придобива силата на социален анализ. Не познаваме нищо друго от този род в античната литература. В „Златното магаре“ също се гледа към социалната съдба на човека, но много по-откъслечно. В романа на Апулей социалната проблематика е всъщност отстранена.

За да има роман, нужно е да се изпитва удоволствие от разказване, от трупане на повествования, които запълват празно време. И Петроний, и Апулей са неуморими разказвачи. Различно е обаче отношението на двамата романисти към езика. У Петроний то е съобразено с материята на разказа, мени се. В „Сатирикон“ се откриват чисти образци на простонароден латински език, пародии на висок стил и на висока поезия, които издават тънко познаване на йерархията на римската реч. Апулей е разказал историята на магарето Луций на изкуствен език, смесица от архаична и простонародна лексика. От наша гледна точка този риторичен и поетично-образен език е неподходящ за ниската фабула на романа. В това отношение обаче Апулей е по-верен на античната художествена традиция от Петроний.

Разлики откриваме и в техните биографии. Впрочем Петроний е останал без биография, почти анонимно лице е. От „Сатирикон“ се разбира, че не е обичал риториката и надутата поезия, както и всяка показност. Апулей, напротив — като истински софист говори за себе си, хвали се, работи за своята слава, умее да ласкае силните на деня. Изобщо той се е погрижил за биографията си.

Роден е непосредствено след 120 г. в Мадаура (днес Алжир), в римската провинция Африка. Баща му е висш чиновник.

Получава риторическо образование в родния си град и в Картаген, по-късно учи в Атина. Увлича го Платоновата философия. Оцветена мистично в тази епоха, тя събужда у Апулей интереса към магии и мистерии. Пътува в Мала Азия, известно време прекарва в Рим. Завръща се в Африка завършен софист. Тази роля на пътуващ интелектуалец-оратор, който съветва, внушава, посредничи и същевременно търси мястото си в широкия римски свят, се играе от редица изтъкнати личности на първите два века от н. е.  — от Дион Хризостом, от съвременника на Апулей — Лукиан.

На път за Александрия Апулей се разболява и спира в град Еа (Триполис). Негов състудент от Атина го поканва в дома на своята майка вдовица, като го подтиква към брак с нея. Бракът се осъществява. В Еа Апулей живее 14 години. Става интрига, свързана с наследството на Апулеевата съпруга. Наследниците го обвиняват, че е употребил магия, за да я накара да се омъжи за него. Магията се наказвала сурово в епохата на Антония Пий и Марк Аврелий. В 158 г. на процеса в съседната на Еа Сабрата Апулей е оправдан поради липса на доказателства. Запазена е защитната му реч (т. нар. „Апология“), написана в Цицеронов стил, нашият извор за биографията на писателя. В „Апология“ е отпечатано самочувствието му, широката култура, засиленият интерес към мистичното, както и към магическите практики, срещу които се защищава. След Еа го откриваме в Картаген като жрец на Ескулап, а по-късно като върховен жрец на провинция Африка. Апулей е изтъкнато лице, патриарх на африканската римска литература, наричат го философ, почитат го със статуи. Починал е вероятно в последните години на втори век.