Читать онлайн «Метеоритът»
Автор Дэн Браун
Annotation
ЗАД ВСЕКИ ЪГЪЛ ДЕБНЕ ИЗНЕНАДА!
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка.
Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да подвърди автентичноста на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос. Но Рейчъл е безпомощна, защото „артефактът“ се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф „Свръхсекретно“.
Дан Браун
Пролог
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
Епилог
info
notes
1
2
3
4
Дан Браун
Метеоритът
Делта форс, Националната разузнавателна служба и фондацията „Космически граници“ са истински организации. Описаната в този роман техника също съществува реално.
Ако се потвърди, това откритие определено ще е един от най-поразителните факти в нашата Вселена. Неговото значение е невъобразимо мащабно и величествено. То обещава да даде отговори на някои от най-старите ни въпроси и в същото време поставя нови — още по-фундаментални.
Пролог
На това самотно място смъртта можеше да дойде в безброй форми. Геологът Чарлз Брофи от години се наслаждаваше на дивата му прелест и все пак нищо не можеше да го подготви за жестоката неестествена смърт, която щеше да го сполети.
Четирите хъскита, които теглеха шейната с геоложка техника в тундрата, ненадейно забавиха ход и се загледаха към небето.
— Какво има? — попита Брофи и слезе от шейната. Зад сгъстяващите се буреносни облаци летеше двумоторен транспортен хеликоптер и с военна ловкост маневрираше сред ледниковите върхове.
„Странно“ — помисли си той. Никога не беше виждал вертолети толкова на север. Хеликоптерът кацна на петдесетина метра от него и вдигна във въздуха парещ облак сняг. Кучетата неспокойно заскимтяха.
Вратата на хеликоптера се отвори и от него слязоха двама мъже.
Носеха бели арктически униформи и автомати и припряно се запътиха към геолога.— Доктор Брофи? — извика единият.
Ученият се озадачи.
— Откъде знаете името ми? Кои сте вие?
— Извадете радиостанцията си, моля.
— Какво?
— Просто го направете.
Обърканият Брофи измъкна радиостанцията от канадката си.
— Искаме да пратите сигнал за бедствие. Намалете радиочестотата на сто килохерца.
„Сто килохерца ли? — Геологът съвсем се смути. — Никой не може да засече сигнал с толкова ниска честота“.
— Злополука ли е станала?
Вторият вдигна автомата си и го насочи към главата му.
— Няма време за обяснения. Просто го направете.
Брофи с треперещи ръце настрои честотата.
Първият мъж му подаде картичка с няколко напечатани реда.
— Предайте това съобщение. Бързо.
Ученият погледна текста.
— Не разбирам. Тази информация не е вярна. Аз не съм…
Мъжът силно притисна дулото на автомата си към слепоочието му.
