Читать онлайн «Войната на небесните господари»
Автор Джон Броснан
Annotation
Джан Дорвин, жената от Минерва, е наложила властта си над цели пет могъщи въздушни кораба, наричани Небесни господари.
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Джон Броснан
Пролог
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
Глава тринадесета
Глава четиринадесета
Глава петнадесета
Глава шестнадесета
Глава седемнадесета
Глава осемнадесета
Глава деветнадесета
Глава двадесета
Глава двадесет и първа
Глава двадесет и втора
Глава двадесет и трета
Епилог
info
Джон Броснан
Войната на небесните господари
Пролог
Звярът тежеше повече от четири тона, движеше се като танк през завладените от пустошта земи и с лекота събаряше прогнилите с гъбички дървета. Звярът беше стар, неговата дебела набръчкана кожа бе покрита с отдавнашни белези. Тук-там по нея стърчаха пречупени пръчки от стрели. Но натрупаните години не личаха в бързината, с която се движеше. Можеше да преминава дори по дванадесет мили на час.
Звярът беше гладен. Бе погълнал множество животни през този ден, но пак беше гладен. Изразходваше твърде много енергия и затова постоянно се нуждаеше от храна. А и бе проектиран да предпочита човешката плът и кръв, затова не се задоволяваше напълно от изядените животни, колкото и големи да бяха. Изминаха много седмици, откакто за последен път опита човешка плът, но преди няколко часа усети присъствието на хора, много хора, в околността. Това бе и причината да препуска така настървено през пустошта.
Той спря и вдигна един масивен израстък.
На върха му се намираше свръхчувствителен обонятелен орган и Звярът подуши въздуха с него. Между израстъците си имаше недоразвити зрителни сетива, по тялото му бяха разположени различни слухови органи, но зависеше преди всичко от своето обоняние. Да, хората вече бяха наблизо. Не му оставаше много да чака.Звярът отново бързо се понесе напред.
Глава първа
От външния корпус се чу приглушен, но силен звук на стържене. Нещо, при това нещо голямо, се опитваше да проникне в убежището. Рин се зачуди какво ли би могло да бъде. Главоного? Или необичайно голям морски червей? Силата на звука нарастваше и Рин се намръщи. Но седящият пред него Елои не обръщаше внимание на шума. На лицето му си стоеше неизбежната мечтателна усмивка, широко отворените кафяви очи бяха доволни и сякаш гледаха навътре. Елоят седеше с кръстосани крака на възглавница и беше гол. Макар че отдавна бе свикнал да вижда Елоите без дрехи, погледът на Рин все се насочваше към гладката кожа на слабините му. Не за първи път завидя на Елоите за Тяхната безполовост. А днес това чувство беше особено силно.
