Читать онлайн «Софи»

Автор Моника Маас

Annotation

Софи Барингтън пада от бляскавия рай на висшето общество в ада на слугинството. Само допреди няколко дни тя е била най-ухажваната девойка на път да се омъжи за млад мъж, смятан за най-добрата партия. Но бързо съсипва бъдещето си с една глупава постъпка.

А междувременно тя остава и без пукнат грош. Отчаяна, не вижда друг изход, освен да започне работа като слугиня в провинциално имение, където съдбата й готви нови премеждия…

Хедър Кулман

Глава 1

Глава 2

Глава 3

Глава 4

Глава 5

Глава 6

Глава 7

Глава 8

Глава 9

Глава 10

Глава 11

Глава 12

Глава 13

Глава 14

Глава 15

Глава 16

Глава 17

Глава 18

Глава 19

Глава 20

Глава 21

info

notes

1

2

3

4

5

6

Хедър Кулман

Софи

Глава 1

Лондон, 1807

В гостната бе непоносимо горещо. Миришеше на пчелен восък, сушени розови листенца и различни парфюми, но въпреки задухата Софи Барингтън не би заменила това място с никое друго на света — приемът на лейди Стъкли бе само за избрани гости.

— Тромав — прошепна приятелката на Софи Лидия Кемп.  — Тромав — повтори момичето, като посочи към новодошлия с кимване на обвитата си в златисто-зелен тюрбан глава.

Софи вдигна ветрилото, за да прикрие изучаващия си поглед, и потръпна, когато видя вретеноподобните му крака в бели копринени панталони.

— Погледни само тези прасци — прошепна на свой ред тя.  — Ужасяващи!

— Ммм, да-а. Ужасяващи — съгласи се приятелката й, макар и не толкова ужасни като бедрата. Не ми е ясно как изобщо успява да стои на тези криви крака.

Софи потръпна от неделикатния коментар. Естествено, че беше забелязала недостатъка във физиката на човека.

Но пък никога не би споменала за това, особено на подобно място; някой можеше да ги чуе и да им излезе лошо име.

Макар да знаеше, че е безсмислено, тя се почувства длъжна да я смъмри:

— Какви ги говориш, Лидия. Знаеш не по-зле от мен, че е невъзпитано да се коментират подобни неща.

Както винаги, когато станеше дума за хапливия й език, девойката само сви рамене — прямотата бе черта на Лидия, както тъмните буйни коси и котешко-зелените й очи.

— Ако е невъзпитано да бъдеш откровен, аз сигурно съм най-невъзпитаното момиче в цяла Англия. И тъй като вече уточнихме, че съм такава — тя погледна втренчено към лорд Моткомб, един от най-ревностните обожатели на Софи, — няма причина да се въздържа и да не кажа, че никога не съм виждала толкова зле скроен костюм като този, който е облякъл тази вечер лорд Моткомб.

Докато бедрата и близките на тях части на човешкото тяло бяха тема, която момичетата споменаваха само шепнешком в разговори помежду си, всичко останало в джентълмените бе открито за коментари. След като изрази формалния си протест срещу нарушаването на това правило от Лидия, Софи се чувстваше свободна да продължи играта си с нея.

— О, не смятам, че грешката е толкова на неговия шивач, а се дължи по-скоро на фигурата на негово височество отбеляза тя, като оглеждаше почти с неприязън тесните му гърди и рамене.  — Не виждам какво повече би могъл да направи и най-изкусният майстор.

В този миг тяхната жертва вдигна очи от подноса със стриди и забеляза, че го наблюдават. Изписаното на лицето му отегчение моментално се смени с една от раболепните му усмивки, които й бяха безкрайно неприятни.