Читать онлайн «Vector»

Робин Кук

Вектор

Който копае гроб другиму, сам пада в него.

Руска пословица

ВЕКТОР (мед. ) — преносител, който прехвърля инфекциозен агент от един организъм на друг.

ПРОЛОГ

Петък, 15 октомври

Джейсън Папарис се занимаваше с търговия на килими вече почти тридесет години. Започна в края на шейсетте в атинския квартал Плака, където продаваше на американските туристи предимно овчи и кози кожи, в повечето случаи съвсем повърхностно обработени. Справяше се добре и се забавляваше, особено когато клиентите му бяха чужденки в студентска възраст, на повечето от които той любезно предлагаше нощна обиколка на любимия град и неговите забележителности.

След което се намеси съдбата. В една влажна и задушна вечер в магазинчето му се появи Хелън Хърман от Куинс, Ню Йорк, и разсеяно плъзна ръка по най-скъпите килими, изложени на витрината. Романтична по характер, Хелън бързо се оказа в плен на една действително неудържима комбинация: тъжните очи на Джейсън и древната мистика на Гърция.

Джейсън прояви не по-малка отзивчивост. След заминаването на Хелън обратно за Щатите, той се почувства неутешимо самотен. Между двамата се завърза оживена кореспонденция, последвана от визитата на Джейсън в Ню Йорк. Това само разпали с нова сила пламъците на чувствата им. В крайна сметка той емигрира, ожени се за Хелън и премести бизнеса си в Манхатън.

И работата тръгна. Здравите дългогодишни контакти с производители на килими в Гърция и Турция бързо го превърнаха в нещо като монополист на тукашния пазар. Вместо да отваря обикновен магазин, той мъдро се насочи към търговията на едро. Операцията беше колкото проста, толкова и гениална.

Нямаше назначени служители, нямаше навалица. Офис в Манхатън и склад в Куинс — това беше всичко. Доставките от чужбина почти винаги бяха предплатени и не се задържаха на склад, отвреме навреме наемаше по някой и друг счетоводител и толкоз.

Ръководеше бизнеса си по телефона и факса. Вратата на офиса му най-често беше заключена.

На днешния петъчен ден пощата беше пъхната в процепа на вратата му, както обикновено. Но тътенът, с който падна на пода, беше доста по-силен от обичайното — благодарение на един доста дебел и тежък каталог. Седнал зад бюрото си с молив в ръка, Джейсън бавно вдигна глава. Прекъсна изчисленията, в които беше затънал, остави вечно димящата си цигара в пепелника и стана да вдигне пощата. Очакваше пристигането на няколко чека, които щяха да оправят балансите му. Настани се обратно на стола и се зае да сортира пощата на две купчинки — едната с чекове, другата с текуща кореспонденция. Неизбежните рекламни материали пускаше директно в кошчето за боклук. Ръката му се насочи към предпоследния плик в купчината и колебливо спря. Пликът беше дебел и квадратен, неестествено издут в средата. Според печата в горния му край, ставаше въпрос за препоръчано писмо. Долу вляво личеше надпис ръчно клеймо, което означаваше чупливо съдържание.